Година

Събитие

1878

В София, Пловдив, Търново Русе и Свищов започват работа първите печатници в независима България.

1878

Братя Прошекови (чехи) отварят първата печатница в новата столица София.

1879

В основните закони на Княжество България и Източна Румелия се залагат либерални постановки по отношение на печатното слово.

1879

Произведението „Видул”, отпечатано в София, е първото следосвобожденско издание на Иван Вазов.

30.V.1880

Народното събрание гласува в бюджета за 1881 г. отпускането на фонд за създаването на Държавна печатница.

1881

В Буюк джамия в София започва работа Държавната печатница (ДП).

1.Х.1881

Започва делото Хр. Данов–Я. Ковачев за разделянето на техния съвместен печатарски, издателски и книготърговски бизнес.

30.V.1881

Преведен е и влиза в сила Османският закон за печата от 1865 г. Поставено е началото на държавния контрол в областта на печатната комуникация в България.

1882

Янко Ковачев влиза в спор с директора на ДП Георги Кирков за ролята на печатницата за развитието на българското печатарство.

1882

Христо Самсаров превежда от френски и издава в Русе в две части „Остроумний хидалго Дон Кихот от Манш : Испански роман“.

1883

Възниква първата професионална синдикална организация на български печатари – Типографско дружество или Българско типографско дружество.

1883

В новия Закон за печата за първи път е предвидено депозирането на 2 екземпляра от всички печатни издания в България.

1884

Делото Хр. Данов–Я. Ковачев приключва с отхвърлянето на финансовите и имуществените претенции на Христо Данов.

1884

Преводачът Илия Цанков за пръв път поставя в издание бележка, че е получил разрешението на Емануил Боздех за печат на произведението му „Барон Герц“.

1885

Съединението на България води до промени в областта на печатарството и книгоиздаването. Започва концентрация на книжовните занимания в София.

1885

Закрита е Областната печатница в Пловдив, която изпълнява функциите на държавна печатница за нуждите на Източна Румелия.

1886

В края на годината София отнема първото място на Пловдив по брой на годишно издадените книги в България.

1886

Приета е Бернската международна конвенция за авторското право, но правата  на чуждестранните автори в България се урегулират чак в периода 1921-1929 г.

1887

Новият Закон за печата за пръв път фиксира видовете и способите за размножаването на печатни продукти.

1887

Иван Генадиев поставя автографиран печат и създава система за защита на своята книга „Брачник“ от пиратски издания.

1888

Белград и София са свързани с железопътна линия. Улеснява се вносът на печатарски консумативи от А.-Унгария. Започва залезът на дунавските печатарски центрове.

1888

Захари Стоянов приключва с издаването на събраните съчинения на Любен Каравелов в 8 тома. Издава съчинения и биография на Христо Ботев.

17.XII.1889

Закон за издирване старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия.

1889

Министерство на народното просвещение създава „Сборник за народни умотворения и народопис“ (от 1913 г. „за умотворения, наука и книжнина“).

1890

Иван Г. Игнатов започва работа в областта на книготърговията и книгоиздаването. В последствие неговото частно издателство става едно от най-популярните в Б-я.

1890

С. Михайловски търси закрила от министъра на нар. просвещение Н. Живков за закрила от съдебно преследване по Закона за печата.

1891

Според проучване на Стилян Кутинчев в България вече има 87 печатници.

1891

В София отваря врати книжарницата на Тодор Ф. Чипев – един от най-емблематичните български книготърговци и книгоиздатели след Освобождението.

1892

В читалище „Нов живот“, село Мусина, е поставено началото на „Евтина библиотека“. Това е най-дълготрайната издателска серия, плод на българското село.

1892

Под редакцията на д-р К. Кръстев започва да излиза сп. „Мисъл“ – едно от най-авторитетните издания за литература и критика в Б-я на прага между XIX и XX в.

1893

Според преброяване на населението грамотността в Б-я се е увеличила от 10,71% (1888) до 15,63 на сто и то при положителен демографски прираст.

1893

Излиза „Българский периодически печат от Възраждането му до днес (1844-1890)“, Т. 1 от Юрдан Иванов – първата спец. българска библиография за периодика.

8.XI.1894

Заради голямата безработица и лошите условия на печатарския труд е организиран Централният работнически печатарски синдикат (ЦРПС).

1894

Лондонското издателство William Heinemann публикува „Под игото“ на английски език. По-късно Чипев препечатва в издания си чуждестранните отзиви за книгата.

1895

Закон за данъка върху занятията определя отделни професионални групи, свързани с книгата: печатар и издател; книготърговец; книговезец.

1895

Петър Хр. Генков и Х. М. Басан създават „Театрална библиотека“. Това е най-популярната преводна драматургична поредица в Б-я през ХIX в.

1896

В Наказателния закон за пръв път в Б-я се предвижда защита на интелектуалната собственост на автора от пиратство и плагиатство.

18.VIII.1896

Н. П. Недялкович и Еф. П. Христов правят опит да организират в Търново първия национален книжарски събор. Инициативата остава с регионален характер.

29.V.1897

В Търговския закон е обособен специален раздел: „За издателския договор”, който определя основните субекти в процеса по печатно разпространение на текст.

1897

По идея на Константин Величков е приет Закон за задължителния депозит.

1897

По идея на Константин Величков е приет нов правилник за печатане и въвеждане на учебници. Той дава отражение върху най-доходната книгоиздателска дейност.

15-18.
VIII.1897

Хр. Данов свиква в Пловдив първия национален събор на книжарите. Прави се опит за регламентиране на бизнеса с учебници. Създава се Български книжарски съюз.

1897

В с. Негушево, Софийско, е открита третата в Европа кариера за литографски камък. Същата година продукцията получава златен медал на изложението в Брюксел.

1897

Започва строежът на първата модерна българска фабрика за хартия.

1897

Печатницата на Янко С. Ковачев обявява фалит.

1898

Създадено е Еснафското движение на печатарите, литографите, книговезците и букволеарите.

1898

В ролята си на министър на народното просвещение Иван Вазов забранява на издателите да търсят настоятели за абонаментните си мрежи сред учениците.

2.VIII.1898

Втори събор на книжарите в Пловдив. Преработен е устава на Българския книжарски съюз.

1898

Икономическата криза и свръх предлагането на печатни продукти води до спад в броя на годишно издаваните книги, който започва да нараства едва през 1905 г.

1899

Трети събор на книжарите във Варна. Делегати не се събират и Българският книжарски съюз се разпада.

1899

В България отваря врати първата фабрика за хартия. Тя е субсидирана от държавата, а продукцията й е предназначена за нуждите на ДП.

1899

В следствие на икономическата криза и професионалните проблеми в печатарския бранш е създадено Работническото (Работнишкото) печатарско дружество.

1900

Икономическата криза принуждава Хр. Г. Данов да освободи работниците си и да затвори временно печатницата си.

1900

Според преброяването на населението, броят на грамотните в България нараства от 521 (1893) до 886 хил. души.

1901

Според Ст. Кутинчев в началото на XX в. в България работят 152 печатници.

1901

Б. Глински представя книгата на Петър Коломнин „Краткiя сведенiя по типографскому делу“, която има силно влияние върху българските печатари.

1902

Пенчо Славейков прави лимитирано издание на „Епически песни“. Тиражът е 13 екземпляра, които носят автографа на поета.

1902

Клуб Stelo, Пловдив, започва да издава Kolecto Esperanta – първата поредица за изучаване на есперанто в България.

1903

Работническото (Работнишкото) печатарско дружество се разцепва по политически причини.

1904

А. Теодоров-Балан и Н. Николаев създават първото българско библиографско списание – „Книгописец“.

XII.1904

Започва подготовката на голямата типографска стачка.

17.I.1905

Печатарите в България обявяват безсрочни стачни действия.

10.III.1905

Стачката приключва с приемането на обща тарифа за заплащане на труда, повишаване на заплатите и нормирането на отношенията с работодателите.

1905

Най-голямата частна печатница у нас – „Придворната печатница“ се трансформира в акционерно дружество.

1905

Според преброяването на населението грамотните у нас е увеличават от 886 912 (1900) до 1 117 923 души (1905).

1906

Появяват се издателските серии „Дружеска Беседа“, „Библиотека“ и „Библиотека за самообразование“, които по отношение на външния вид, издателската политика и съдържанието въвеждат у нас утвърдени чуждестранни практики.

1907

Започват отпечатването на български икономически и стопански отчети на френски и английски език с цел привличането на външни инвеститори.

1907

В Плевен започва работа преводното издателство „Буревестник“ на Ячо Хлебаров.

1908

Започва работа преводните библиотеките „Мозайка от знаменити световни романи“ на София Юрукова.

1908

ТД и РДП се обединяват в  Професионален типографски съюз.

1909

В Държавната и Придворната печатници са въведени първите наборни машини. Заради високата цена те навлизат масово у нас едва през втората половина на ХХ в.

1910

Грамотността в България се увеличава от 1 117 923 (1905) до1 453 501 души (1910).

1910

Създаден е  Графически съюз в България, който обединява собствениците на печатници.

1911

Според Ст. Кутинчев в България работят 205 печатници.

11.XII.1911

Умира Христо Г. Данов. Неговата кончина и Балканската война се превръщат във вододелна дата за историята на българската книга.

X.1912

Началото на Балканската война слага край на две десетилетия постъпателно икономическо развитие в книгоиздателския сектор.