Автор/и | Заглавие | Местоиздаване | Година |
---|---|---|---|
Зареждане... |
Година |
Събитие |
1878 |
В София, Пловдив, Търново Русе и Свищов започват работа първите печатници в независима България. |
1878 |
Братя Прошекови (чехи) отварят първата печатница в новата столица София. |
1879 |
В основните закони на Княжество България и Източна Румелия се залагат либерални постановки по отношение на печатното слово. |
1879 |
Произведението „Видул”, отпечатано в София, е първото следосвобожденско издание на Иван Вазов. |
30.V.1880 |
Народното събрание гласува в бюджета за 1881 г. отпускането на фонд за създаването на Държавна печатница. |
1881 |
В Буюк джамия в София започва работа Държавната печатница (ДП). |
1.Х.1881 |
Започва делото Хр. Данов–Я. Ковачев за разделянето на техния съвместен печатарски, издателски и книготърговски бизнес. |
30.V.1881 |
Преведен е и влиза в сила Османският закон за печата от 1865 г. Поставено е началото на държавния контрол в областта на печатната комуникация в България. |
1882 |
Янко Ковачев влиза в спор с директора на ДП Георги Кирков за ролята на печатницата за развитието на българското печатарство. |
1882 |
Христо Самсаров превежда от френски и издава в Русе в две части „Остроумний хидалго Дон Кихот от Манш : Испански роман“. |
1883 |
Възниква първата професионална синдикална организация на български печатари – Типографско дружество или Българско типографско дружество. |
1883 |
В новия Закон за печата за първи път е предвидено депозирането на 2 екземпляра от всички печатни издания в България. |
1884 |
Делото Хр. Данов–Я. Ковачев приключва с отхвърлянето на финансовите и имуществените претенции на Христо Данов. |
1884 |
Преводачът Илия Цанков за пръв път поставя в издание бележка, че е получил разрешението на Емануил Боздех за печат на произведението му „Барон Герц“. |
1885 |
Съединението на България води до промени в областта на печатарството и книгоиздаването. Започва концентрация на книжовните занимания в София. |
1885 |
Закрита е Областната печатница в Пловдив, която изпълнява функциите на държавна печатница за нуждите на Източна Румелия. |
1886 |
В края на годината София отнема първото място на Пловдив по брой на годишно издадените книги в България. |
1886 |
Приета е Бернската международна конвенция за авторското право, но правата на чуждестранните автори в България се урегулират чак в периода 1921-1929 г. |
1887 |
Новият Закон за печата за пръв път фиксира видовете и способите за размножаването на печатни продукти. |
1887 |
Иван Генадиев поставя автографиран печат и създава система за защита на своята книга „Брачник“ от пиратски издания. |
1888 |
Белград и София са свързани с железопътна линия. Улеснява се вносът на печатарски консумативи от А.-Унгария. Започва залезът на дунавските печатарски центрове. |
1888 |
Захари Стоянов приключва с издаването на събраните съчинения на Любен Каравелов в 8 тома. Издава съчинения и биография на Христо Ботев. |
17.XII.1889 |
Закон за издирване старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия. |
1889 |
Министерство на народното просвещение създава „Сборник за народни умотворения и народопис“ (от 1913 г. „за умотворения, наука и книжнина“). |
1890 |
Иван Г. Игнатов започва работа в областта на книготърговията и книгоиздаването. В последствие неговото частно издателство става едно от най-популярните в Б-я. |
1890 |
С. Михайловски търси закрила от министъра на нар. просвещение Н. Живков за закрила от съдебно преследване по Закона за печата. |
1891 |
Според проучване на Стилян Кутинчев в България вече има 87 печатници. |
1891 |
В София отваря врати книжарницата на Тодор Ф. Чипев – един от най-емблематичните български книготърговци и книгоиздатели след Освобождението. |
1892 |
В читалище „Нов живот“, село Мусина, е поставено началото на „Евтина библиотека“. Това е най-дълготрайната издателска серия, плод на българското село. |
1892 |
Под редакцията на д-р К. Кръстев започва да излиза сп. „Мисъл“ – едно от най-авторитетните издания за литература и критика в Б-я на прага между XIX и XX в. |
1893 |
Според преброяване на населението грамотността в Б-я се е увеличила от 10,71% (1888) до 15,63 на сто и то при положителен демографски прираст. |
1893 |
Излиза „Българский периодически печат от Възраждането му до днес (1844-1890)“, Т. 1 от Юрдан Иванов – първата спец. българска библиография за периодика. |
8.XI.1894 |
Заради голямата безработица и лошите условия на печатарския труд е организиран Централният работнически печатарски синдикат (ЦРПС). |
1894 |
Лондонското издателство William Heinemann публикува „Под игото“ на английски език. По-късно Чипев препечатва в издания си чуждестранните отзиви за книгата. |
1895 |
Закон за данъка върху занятията определя отделни професионални групи, свързани с книгата: печатар и издател; книготърговец; книговезец. |
1895 |
Петър Хр. Генков и Х. М. Басан създават „Театрална библиотека“. Това е най-популярната преводна драматургична поредица в Б-я през ХIX в. |
1896 |
В Наказателния закон за пръв път в Б-я се предвижда защита на интелектуалната собственост на автора от пиратство и плагиатство. |
18.VIII.1896 |
Н. П. Недялкович и Еф. П. Христов правят опит да организират в Търново първия национален книжарски събор. Инициативата остава с регионален характер. |
29.V.1897 |
В Търговския закон е обособен специален раздел: „За издателския договор”, който определя основните субекти в процеса по печатно разпространение на текст. |
1897 |
По идея на Константин Величков е приет Закон за задължителния депозит. |
1897 |
По идея на Константин Величков е приет нов правилник за печатане и въвеждане на учебници. Той дава отражение върху най-доходната книгоиздателска дейност. |
15-18. |
Хр. Данов свиква в Пловдив първия национален събор на книжарите. Прави се опит за регламентиране на бизнеса с учебници. Създава се Български книжарски съюз. |
1897 |
В с. Негушево, Софийско, е открита третата в Европа кариера за литографски камък. Същата година продукцията получава златен медал на изложението в Брюксел. |
1897 |
Започва строежът на първата модерна българска фабрика за хартия. |
1897 |
Печатницата на Янко С. Ковачев обявява фалит. |
1898 |
Създадено е Еснафското движение на печатарите, литографите, книговезците и букволеарите. |
1898 |
В ролята си на министър на народното просвещение Иван Вазов забранява на издателите да търсят настоятели за абонаментните си мрежи сред учениците. |
2.VIII.1898 |
Втори събор на книжарите в Пловдив. Преработен е устава на Българския книжарски съюз. |
1898 |
Икономическата криза и свръх предлагането на печатни продукти води до спад в броя на годишно издаваните книги, който започва да нараства едва през 1905 г. |
1899 |
Трети събор на книжарите във Варна. Делегати не се събират и Българският книжарски съюз се разпада. |
1899 |
В България отваря врати първата фабрика за хартия. Тя е субсидирана от държавата, а продукцията й е предназначена за нуждите на ДП. |
1899 |
В следствие на икономическата криза и професионалните проблеми в печатарския бранш е създадено Работническото (Работнишкото) печатарско дружество. |
1900 |
Икономическата криза принуждава Хр. Г. Данов да освободи работниците си и да затвори временно печатницата си. |
1900 |
Според преброяването на населението, броят на грамотните в България нараства от 521 (1893) до 886 хил. души. |
1901 |
Според Ст. Кутинчев в началото на XX в. в България работят 152 печатници. |
1901 |
Б. Глински представя книгата на Петър Коломнин „Краткiя сведенiя по типографскому делу“, която има силно влияние върху българските печатари. |
1902 |
Пенчо Славейков прави лимитирано издание на „Епически песни“. Тиражът е 13 екземпляра, които носят автографа на поета. |
1902 |
Клуб Stelo, Пловдив, започва да издава Kolecto Esperanta – първата поредица за изучаване на есперанто в България. |
1903 |
Работническото (Работнишкото) печатарско дружество се разцепва по политически причини. |
1904 |
А. Теодоров-Балан и Н. Николаев създават първото българско библиографско списание – „Книгописец“. |
XII.1904 |
Започва подготовката на голямата типографска стачка. |
17.I.1905 |
Печатарите в България обявяват безсрочни стачни действия. |
10.III.1905 |
Стачката приключва с приемането на обща тарифа за заплащане на труда, повишаване на заплатите и нормирането на отношенията с работодателите. |
1905 |
Най-голямата частна печатница у нас – „Придворната печатница“ се трансформира в акционерно дружество. |
1905 |
Според преброяването на населението грамотните у нас е увеличават от 886 912 (1900) до 1 117 923 души (1905). |
1906 |
Появяват се издателските серии „Дружеска Беседа“, „Библиотека“ и „Библиотека за самообразование“, които по отношение на външния вид, издателската политика и съдържанието въвеждат у нас утвърдени чуждестранни практики. |
1907 |
Започват отпечатването на български икономически и стопански отчети на френски и английски език с цел привличането на външни инвеститори. |
1907 |
В Плевен започва работа преводното издателство „Буревестник“ на Ячо Хлебаров. |
1908 |
Започва работа преводните библиотеките „Мозайка от знаменити световни романи“ на София Юрукова. |
1908 |
ТД и РДП се обединяват в Професионален типографски съюз. |
1909 |
В Държавната и Придворната печатници са въведени първите наборни машини. Заради високата цена те навлизат масово у нас едва през втората половина на ХХ в. |
1910 |
Грамотността в България се увеличава от 1 117 923 (1905) до1 453 501 души (1910). |
1910 |
Създаден е Графически съюз в България, който обединява собствениците на печатници. |
1911 |
Според Ст. Кутинчев в България работят 205 печатници. |
11.XII.1911 |
Умира Христо Г. Данов. Неговата кончина и Балканската война се превръщат във вододелна дата за историята на българската книга. |
X.1912 |
Началото на Балканската война слага край на две десетилетия постъпателно икономическо развитие в книгоиздателския сектор. |
Цели и хронологичен обхват на проекта
Проектът си поставя за цел да синтезира, допълни и представи в нова информационна среда историческото развитие на българската печатна книга от Освобождението до Независимостта (1878-1908) . Фиксираният период е изключително динамичен по отношение на развитието на българското книгоиздаване – променя се законодателството, обособяват се професионалните категории, регламентират се трудовите взаимоотношения, утвърждават се редица пазарни принципи. По отношение на формалните белези на книгата в България се възприемат и адаптират редица европейски практики, открояват се и национални особености при представянето и оформлението на текстовете.
Интерактивна карта
Главната цел на проекта е създаването на интерактивна карта, отразяваща в хронологичен и географски план, различни показатели от историята на българската книга: брой издадени книги, печатници, книгоиздателства, книжарници, книговезници. Картата съдържа специален раздел за историческото развитие на титулната страница на българската книга за периода (1878–1908). Картата съдържа два основни времеви пласта – от Освобождението до Съединението (1878–1885) и От съединението до Независимостта (1885–1908).
Библиометричните сведения в картата се базират на библиографска справка за книгите от периода, изготвена от НБКМ, която съдържа 15 800 библиографски записа.
Технически спецификации
Интерактивната карта е изготвена специално за нуждите на проекта и е съобразена изцяло с изискванията за представяне на специфични географско определени данни. Едно от основните изисквания е свързано и с възможността за достъп до картата през Интернет. Това предопределя използването на скриптови езици за уеб програмиране. Езиците, които са подбрани за програмиране на интерактивната карта, са обектноориентирания PHP 5, JavaScript. За постигане на максимална динамика на системата са използвани редица jQuery библиотеки. Интерактивността на приложението се постига чрез похвата в уеб програмирането, наречен Ajax. Други използвани езици са описателните езици като HTML и CSS3. При изграждане на базата данни е избрана многпоточната система за управление на бази данни MySQL.
При изграждането на ГИС освен програмните езици и базите данни важно място заемат и приложенията за графичен дизайн, тъй като чрез картите се постига цялостност и завършеност на приложението. Основен софтуерен инструмент, използван при манипулирането на картографски изображения, е приложението с отворен код GIMP – (The GNU Image Manipulation Program).
Онлайн достъпът до интерактивната карта е осъществен чрез инсталиране и конфигуриране на уеб сървъра Apache, чрез което се гарантира устойчивостта и надеждността на приложението.
Целева група на проекта
Очакваните резултати се свързват с комплексното проучване и дигиталното представяне на историческото развитие на българската печатна книга за периода (1878–1908). В този смисъл проектът е в състояние да подпомогне развитието на сравнителните научни изследвания (comparative studies) в полето на книгата и печатните медии в регионален, европейски и световен мащаб.
Резултатите от реализацията на замисъла се свързват и с подпомагането на обучението, чрез нови електронно базирани ресурси, в полето на широк спектър от хуманитарни дисциплини: книгознание, печатни медии, книгоиздаване, история на книгата, история на литературата, социална и културна история, библиотекознание и редица други. В перспектива подобен проект може да послужи като база за изследването на книжовната култура в предходните и последвалите исторически периоди, което определя високата му степен на последваща реализация. Създаването на дигитална база данни е естествен етап в развитието на родната история на книгата, която до момента е представила научните си резултати посредством редица библиографски, монографични и енциклопедични трудове.
Тъй като настоящата карта все още не е завършена, очакваме вашите мнения и коментари на: v. zagorov@unibit.bg
В настоящата бета версия са активни линковете към 10-те най-големи книгоиздателски центрове на България: София, Пловдив, Велико Търново, Русе, Варна, Сливен, Стара Загора, Шумен, Свищов, Кюстендил .